2021.10.23 Буйново-вр.Картала-Водни пад-Триград

След закуска, направихме обичайните приготовления и проверки на машините… аз помпах гума. Предишната вечер получихме информация, че кмета на Буйново споделил с нашия домакин, че пътя до връх Картала е възстановен. Решихме да направим втори опит да се качим и да се насладим на гледката от „Вишката“ на върха. За щастие пътя наистина беше възстановен и успяхме безпрепятствено да се качим до горе. Като изключим едно паднало дърво на пътя в подножието на върха, което трябваше да отстраним и леката стръмнина в самия край на отсечката до върха, всичко друго беше лежерно и елементарно за преминаване. Качихме се на „Вишката“, по една раздвижена метална стълба, беше доста плашещо изживяване. Все пак си заслужаваше емоцията – гледката от вишката беше впечатляваща. Снимахме се и продължихме към с. Водни пад. Пътя до селото не беше предварително начертан. Тръгнахме на импровизация и следвахме трасето, което се оказа доста приятно за скоростно каране. Почти през цялото овреме се движехме успоредно на границата с Гърция, дори на моменти според картата на GPS-а излизахме извън територията на Република България. За съжаление малко преди Водни пад се появи повреда с ел. инсталацията на АТВ-то на Цецо. Опитахме се да намерим и отстраним проблема в полеви условия, което ни отне повече от час. За съжаление не успяхме. Наложи се да се върнем обратно в базата в Буйново. Решихме да експериментираме и на връщане не минахме по пътя, по който стигнахме до Водни пад, а се отклонихме по един доста странен широк, нов, чакълиран път. Така и не разбрахме, защо е изградено такова инфраструктурно съоръжение в средата на планината, път тръгващ от никъде и не стигащ до никъде. Оставихме Цецо в Буйново, а останалите се отправихме към Триград по скоростното трасе. След Триград се отбихме до „Аркан Хан“. Хапнахме по един боб с наденица, с по една биричка. Беше приятно и доста разпускащо и спокойно. След това тръгнахме по маршрута до Водни пад, така за втори път за деня стигнахме до това изоставено родопско село, този път от друга му страна. Опитахме се да стигнем до с. Кестен по един път покрай границата, но не успяхме да го намерим. Върнахме се в Буйново и така приключи разходката.